before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

by **nathaniel.** Fri Sep 11, 2015 10:26 pm

Натаниел се събуди на дивана, на този твърд, толкова неудобен диван. Чудеше се защо продължаваше да търпи капризите на тази.. нямаше думи дори как да я опише. Вдигаше му кръвното. С какво по дяволите се бе забъркал? С някакво хлапе. Това щеше да се окаже най - голямата му грешка в живота, а още не бе минал и половината от него. Да се ожени за такава като Габриела. Просто си вгорчи живота. Рано му беше за женене. Въпреки, че беше на тридесет и две. Не. По - скоро не беше мъж за брак. Не можеше да се задържи при една за дълго, а това със съпругата му щеше да продължи още по - кратко. Въпреки, че бяха заедно вече около година. Но нямаше да продължава да я търпи още дълго. Постоянно го командваше. Той да не би да й беше някакво кученце, вързано за кайжа и тя да го разхожда. „Стегни се за Бога” – вътрешният му глас направо крещеше, толкова силно, че дори караше тялото му да потрепне. Нима щеше да си позволи да се притесни, да се размекне? О, не. Щеше да я укроти. Каквото и да му струваше, щеше да го направи! Нямаше да продължава да й ходи по акъла. Не беше мъж под чехъл, въпреки, че си бе позволил да бъде такъв. Но вече край! Мисълта, че тя не го желаеше го побъркваше, а той.. толкова много я искаше. Не знаеше откъде бяха връхлетели тези чувства към нея. Направи толкова много за да бъде с нея, а в замяна какво получаваше? Да спи на дивана в собствената си къща!
Забеляза как тя мина покрай него и разбира се не го отрази. Смръщи вежди и след това се изправи и отиде в кухнята, където и съпругата му се намираше вече. Правеше закуската си, но разбира се не й за Натаниел. Просто една закуска и това ли не заслужаваше? Толкова ли много беше? И това ли намаше да направи за него? С какво бе заслужил такава незагрижена за мъжа си жена? Не беше чак толкова лош. С какво бе съгрешил толкова? Просто уби семейството си, взриви тези в съда и уби лидера на Безделниците, за да стане и той такъв. Отново заради нея. Толкова много неща бе направил за нея и нищо.
Приближи се достатъчно близо до Габриела и я прегърна през кръста като я целуна нежно по врата й. Знаеше, че това щеше да я изкара извън нерви. Обичаше да я ядосва. Доставяше му такова удоволствие. Очакваше с нетърпение тя да му се разкрещи..

by **Gabriella.** Fri Sep 11, 2015 11:23 pm

Спа само три часа. Само вечер можеше да се промъква в тунелите така че да не я разкрият. Имаше проблеми в подземията. Както винаги се случваше така и сега тя трябваше да ги разрешава. Не стига това и трябваше да се върне вкъщи преди мъжа й да забележи, че я няма. Родителите й бяха сметнали да уникална идеята да я омъжат за него. Всички Подземни хора живееха долу. Тя също копнееше отчаяно да се върне в подземията. Майка й и баща й бяха отдавна отказали се от обществата. Бе родена под земята. Бе израснала в тъмнина и сенки. Харесваше й. Чувстваше се много по-добре с хората си отколкото тук спазваща глупави критерии за държане, но решението на майка й и баща й наистина бе добро. Да си толкова близо до лидер бе предимство. Може би можеше да го накара да прави това, което тя иска. Знаеше, че Безделниците не обичат да следват правилата и затова лесно щеше да ги манипулира.
Събуди се от сутрешните лъчи. Хубавото бе, че като живееш в общност като тази не те съдят, че спиш до късно. Винаги можеш да се оправдаеш, че си бил на парти и си се напил зверски. Разбира се Габи не си падаше по подобни неща, но осъзнаваше, че скоро трябваше да се появи на някое публично място. Не се държеше като типичната представителка на тази общност и това можеше да срине цялото й прикритие. Като лидер на Подземните трябваше да ги предпазва и да преследва целите в интерес на хората си. Нямаше да стане ако не си сложеше маска, че й харесва този безгрижен живот.
Докато си правеше закуска усети ръцете му около талията си, а устните му на врата й. Не можеше да го понася. Беше й съпруг по документи, но това не значеше, че трябва да се държат като влюбена двойка. Той знаеше това отлично и въпреки това настояваше. Въпреки това я караше да се изнервя. За нейно щастие нещото, което бе научила от родителите си бе търпение. Трябваше да се възползваш от всеки един момент и да сдържаш нервите си.
Отдръпна се от него без да каже нищо и се оттегли в стаята си. Очевидно щеше да пропусне закуската днес. По-добре така. Нямаше да му се дразни. А когато се разкараше, Габс щеше да слезе и да се нахрани на спокойствие. Не можеше да комуникира с човек, който сляпо следва принципи толкова погрешни. Как можеше да е правилно да разделяш хората. Те не бяха стадо овце, за да им оградиш обори и да им казваш какво да правят. Защо бе нужно да се фокусират върху едно нещо. Имаше такава красота във всичко в живота, а когато се концентрираш върху едно и ослепееш за другите, смисъла на живота се губи. Ти си създаден да изпитваш всичко, да виждаш и да правиш всичко. Никой не може да ти постави граници в каква посока да гледаш, в каква посока да се стремиш. Сам избираш това.

by **nathaniel.** Sat Sep 12, 2015 1:13 pm

Наблюдаваше я притихнал как излизаше от помещението, изучавайки всяка нейна черта – изписаните й скули, извивката на шията й, очертанията на устните й. Не, направо я изпиваше с очи. Нейните блестяха като огън, бяха жар. Магнетизмът й го привличаше, като че ли някаква особена искра припламваше между тях всеки път, когато се погледнеха. Тя избягваше да насочва зрението си към него, възползваше се от гледката, за да не се налага да среща очите му. Биенето на сърцето й му подсказваше, че близостта им я притесняваше.
Колкото повече се опитваше да избяга от Натаниел; да се отдръпне, толкова повече я желаеше. Не тялото й. Тя не бе като другите момичета, не го привличаше просто физически. Копнееше да проникне зад фасадата, зад която се криеше. Да разбере повече за нея, да разгадае пламъка в очите й. Момичето имаше тайни, точно както и Натаниел. Мистерията го привличаше, тласкаше го към нея все повече и повече. Давеше се в очите й като нещастен удавник. Опитваше се да се измъкна от водовъртежа, в който беше попаднал, докато я гледаше. Но нямаше изход, нямаше път назад.
Хвърли поглед на закуската, която бе направила. Бе ужасно гладен, а не му се правеше закуска. И явно тя не я искаше. Взе я и най - спокойно се наяде. Остави всичко на масата и тръгна към спалнята й. Защо продължаваше да го отблъсква? С какво за Бога бе заслужил това? Какво й бе причинил? Държеше се толкова мило с нея, а тя - нищо.
Отвори вратата на стаята й. Тя лежеше на леглото. Въздъхна тежко.
- Не можеш постоянно да ме отбягваш - изрече думите без капка гняв. С равен тон едвам изваден от изтарящото го гърло на път да се развика и развилнее, но се сдържа, но тя просто го гледаше. Вече му дойде до гуша от нея.
- Писна ми от теб, Габриела! - и ето не издържа. Приближи се до леглото и грабна ръката й като я издърпа от леглото и я придърпа към себе си, на лицето му не беше изписано нищо повече или по - малко от ярост.
- Виж, слънчице.. спри да ме игнорираш и започни да се държиш като моя съпруга, каквато всъщност си! Сега си моя собственост, ясно ли ти е!!?

by **Gabriella.** Sat Sep 12, 2015 4:41 pm

Видя го да влиза в стаята й. Какво правеше тук? Защо смееше да я безпокой. Не му ли стана ясно, че не й е приятна компанията му. Не можеше ли да проумее, че иска спокойствие. Брака им беше просто формален. Не й допадаше като мъж. Не й харесваше детинския начин по който мислеше. Смяташе го за прекалено безотговорен. Не можеше да проумее как човек като него е възможно да е лидер на общност. Не го вълнуваше нищо друго освен собственото му удоволствие. Собствената му изгода. Държеше да му е приятно на него, но не и на другите. Арогантен трийсет годишен хлапак. Не го спираше да излиза по баровете нощем. Не го спираше да прави с живота си каквото иска, но в замяна искаше същото. Не можеше да я съди за това, че не го харесва. Нямаше право да й нарежда какво да прави и какво да мисли за него.
В мига в който усети ръката му обвита около нейната очите й го стрелнаха. Крещеше й! Не беше първия път в който й повишаваше тон. Нямаше проблем с това. Имаше търпение. Приемаше равнодушно всичко, което й казваше. Не я трогваше. Той преследваше само собственото си благо, а тя това на хората си. Държеше на тях много повече от колкото на хленчещия й съпруг. Нямаше ли вариант да се избере друг. Много повече щеше да се зарадва ако не се прибираше. Ако седеше по цяла вечер из баровете чукайки кльощави куклички.
Нямаше да позволи никой да се държи така с нея. Никой нямаше право да я нарича негова, но не й пукаше. Не беше важно какво казва, а каква бе действителността. Знаеше, че бе объркан от това че някоя не го мисли за неустоим. Габи нямаше намерение да търси забежки. Не бе от този тип момичета.
Очите й гледаха в неговите мълчаливо. Нито сантиметър от изражението й не се промени. Никога не се бе променяло без значение какво казва и какво върши.
Извъртя ръка оказвайки се зад него, а след това с едно бързо движение го накара да легне на леглото по гръб. Ръката му бе силно изпъната зад тила му. Още един сантиметър нагоре и рамото му щеше да е извадено.
- Дръж се като мъж, а не като ревливо бебе. - пусна го и излезе от стаята. Не можеше да понася присъствието му. Слезе отново в кухнята и видя празната й чиния. Избута я на земята и крехкия съд се разби на парченца. Направи си нова закуска, но апетита й вече го нямаше. Въпреки това седна на масата. Надяваше се, че няма да я притеснява отново.

by **nathaniel.** Sat Sep 12, 2015 5:16 pm

И играта на гоненица започна. Мразеше игрите, но вероятно това беше заради вродената му липса на търпение. Не му се налагаше да преследва другите момичета, те сами падаха в капана на чаровната му усмивка. Всичките бяха едни и същи. Млади и търсещи забавления за една нощ, нямаха проблем да добави името им в дългия си списък. Не говореше много с девойчетата, които щяха да посетят леглото му. Предимно си избираше такива, които не притежават достатъчно ум, за да запазят интереса му. Винаги бе едно и също, въртеше се в омагьосан кръг от повторения. Любовта отдавна бе спряла да съществува за него, съсредоточаваше се само върху удоволствията. Жените, правещи му компания, все бяха хубави, но красотата им бе някак нереална и непривлекателна, изхабена. Бяха изкуствени и вехнещи като цвете, което поливаш прекалено много.
Сега обаче бе някак различно. Това момиче бе прекалено интелигентно, знаеше с какво се захваща. Изпитваше търпението му, тласкаше го към границите му. Показваше му, че не може да я има; че не принадлежи на никого, защото точно това искаше Натаниел. Да притежава. Габриела не бе като другите момичета. Не искаше просто да я вкара в леглото си, да се възползва от невинността й. Знаеше, че не мога да я имам. Но винаги беше привлечен от нещата, които не можеше да спечели.
Не беше спирал да мисли за нея от както се ожениха. Беше му влязла под кожата. Явно го бе пленила с магнетичния си поглед, защото той бе единственото, което виждаше, щом затвори очи. Бе се отпечатал върху вътрешността на клепачите му и нямаше как да бъде отмит, подобно на водоустойчиво мастило.
Но това, което бе направила.. направо го вбеси. След като излезе се изправи от леглото. Сякаш беше почервенял от яд. Как смееше да се държи така с него? И това в неговата къща? Спеше в НЕГОВАТА стая, а той на дивана!
- ГЛУПАК! - изкрещя на глас и бутна лампата и часовника от нощното шкафче. Вече прекрачи всякакви граници. Не можеше да се овладее. Отиде в една от скритите стаи на къщата, за които се надяваше тя да не знае и да не ги е забелязала. На единия рафт имаше четири бутилки с алкохол - водка, вино, уиски, бърбън. А в другия ъгъл на стаята имаше шкаф. Отиде до него и от там извади един пистолет. Знаеше какво да прави с него.. точно щеше да тръгне да я търси из къщата, но се спря..
- Не влошавай неща, Натаниел - каза си тихо на глас. Върна пистолетът на мястото му и взе една от бутилките, тази с уиски. Трябваше му малко за да се напие, но щеше да се задоволи само с половината шише. Все пак още беше сутрин.
След като приключи изобщо с цялата бутилка излезе от стаичката и отиде към кухнята. Беше си казал само половината, но когато започне нямаше спирка. Искаше му се и още, но трябваше да му остане и за по - късно.
Влезе в помещението и седна на масата. Не й каза нищо, просто я наблюдаваше как закусваше със студения си поглед. Очакваше всичко от нея.

by **Gabriella.** Sat Sep 12, 2015 10:41 pm

Спокойно се наслаждаваше на закускат си. Следеше с поглед съпруга си. Нямаше представа какво да очаква от него. Настроенията му се меняха толкова бързо, че не можеше да разбере какво си мисли. Не можеше да предвиди действията му, но това не я плашеше. Напротив, смяташе за интересно да наблюдава очите му спокойни, а секунди след това яроста разяждаше кожата му.
Чу се позвъняване на вратата. Габриела вдигна поглед към Натаниел. Очакваше да отвори вратата. Никога не търсеха нея. Нямаше за какво да я търсят. Нямаше кой да я търси. Подземните не рискуваха да бъдат забелязани посред средата на деня. Всички в лагера се познаваха. Всички бяха израснали заедно. Затова бе трудно да се внедриш. Веднага щяха да разберат, че не си от тази общност.
- Отвори. - тихо каза на мъжа си. Нямаше да е и прислужница освен всичко. По документи бе негова жена, но това не значеше, че трябва да се държи като такава. Не значеше, че трябва да чисти къщата му, не значеше, че щеше да отговаря за посетителите му, нито че ще прави каквото и да е от общоприетите норми. Нямаше да имат деца. Нямаше да спят заедно. Нямаше да споделя едно легло с него. Нямаше да го обича. И със сигурност нямаше да се държи като грижовна съпруга. Първо, не бе грижовна. Второ, не му бе истинска съпруга. Не се чувстваше като такава. По-скоро като съквартирант.
Спомняше си сватбата. Красивата бяла рокля. Булото закриващо лицето и а също така и предпазващо я от факта да види всички онези хора вперили поглед в нея. В това да каже ''Да''. Родителите й до последно мислеха, че ще се откаже, защото не искаше да бъде обвързана с когото и да било. Познаваха я добре и знаеха, че нейната лична независимост бе това, което отблъскваше всичките й ухажори далеч. Предпочиташе да работи за хората си от колкото за тесногръди разбирания за семейство. Нищо не се получаваше от семейството. В крайна сметка искрата умира. Вълнението стихва и се оказваш обвързан до живот с човек, който всъщност не познаваш. На нея й бе спестен фалша с любовта и направо мина на съжителството с напълно непознат. Прекрасен живот й се очертаваше вързана на тази проклета общност и още по-проклетия й лидер.

by **nathaniel.** Sat Sep 12, 2015 11:49 pm

Човек можеше да усети спокойството в него. Никога досега не бе толкова спокоен. Беше, но за кратко. Сега продължи повече от обикновеното. Това не беше нормално за него, особено в присъствието на жена си, която най - вероятно го мразеше. Ненавиждаше, а той я желаеше повече от всяка друга. Ето, че успя да разруши спокойствието си. Винаги го правеше. Помисляше си за нещо, което щеше да го изкара от нерви. А звукът от звъненото на вратата само го издразни още повече. Мразеше когато някой идваше и го безпокоеше за пълни глупости. Идиоти. Всички наоколо бяха такива. Чудеше се защо реши да се завърне. Това беше втората му най - голяма грешка. Първата бе Габриела... опита се да изпрати всички мисли за нея надалеч. Но това означаваше изобщо да не мисли. Тъй като повечето бяха за нея. А и беше малко трудно, защото живееха заедно и нямаше как да не го връхлетят тези мисли щом зърне красивото й личице.
Не каза нищо, просто стана и отвори вратата. Продължаваше да го командва. Но затова нямаше да вдигне скандал. Все пак търсеха него, а не нея. Кой би търсил Габриела? Едва ли познаваше толкова много хора. Постоянно си седеше вкъщи. Не й ли омръзваше?
- Тук ли е Габриела? - попита мъжа, който стоеше на прага му. Това определено го изненада. Ако някой я потърсеше очакваше някоя нейна приятелка. Леко се издразни. Момчето изглеждаше добре, но в неговоте очи приличаше на стъпкан от крава.
- Да.. Габриела. Ела тук! Търсят теб - с раздразнен тон я извика. И ето, че и пиклата си довлече задничето..

by **Gabriella.** Sun Sep 13, 2015 9:02 am

Кой я търсеше? На кой му пука за нея. Никой не я познаваше тук. Почти не излизаше от вкъщи. Само вечер когато ходеше в подземията. Нямаше как да е някой от там.
Стана от масата бързо и се запъти към вратата. Погледа й видя фигурата на Джош. Дясната й ръка. Човека който отговаряше за всичко, когато тя не бе долу. Беше изключително предпазлив. Нямаше да дойде ако ситуацията не беше извънредна. Тревога се изписа на лицето й. Прегърна Джош разтревожена и след това каза.
- Боже мой, Джош! Какво е станало? - той влезе и тя се качи нагоре по стълбите отивайки в спалнята. Само там можеха да се изолират от света и да говорят като Подземни, а не като прости жители на безсмислена общност. След като се увери, че вратата е плътно затворена тя завъртя ключа заключвайки за по-сигурно. Обърна се към него и ужаса в очите й накара кръвта му да замръзне във вените му.
- Какво е станало? Защо си тук? - през главата й минаваха хиляди възможни причини, но всяка една все по-лоша от другите. Корема й се сви на топка. Буца заседна в гърлото й.
- Намерихме тяло. - съобщи извъртайки на страна очи. Беше му неудобно, че бе дошъл. Не знаеше колко важно бе това което казваше. Нямаше представа дали бе достойно за споделяне. Притесняваше се, че може би ще му се разкрещи, че за токова безсмислено нещо я притесняваше.
- Кой? - бе единствения въпрос откъснал се от устните й. В мига в който разбра, че става въпрос за толкова сериозна ситуация и такова брутално убийство, че дори не може да се установи кой е мъртвия, всичко в нея се обърна. Не можеше да повярва, че бе напуснала тунелите за малко и всичко се обръщаше с главата надолу. Какво се случваше? Може би решението да се омъжи бе грешка. Трябваше да си остане долу и да се грижи за проблемите и да предотвратява смъртни случаи като този. Всичко рухваше и можеше да го види вече. Щяха да я детронират. Ако хората й решаха, че не си върши работата както трябва можеха дори да настанат бунтове. Може би вече организираха преврат. Знаеше само, че ако не се върне долу щяха да следват още по-объркващи ситуации.
- Погрижи се за трупа. - беше единственото решение, което изникваше в главата й. - Благодаря, че ми каза, Джош.

by Sponsored content

before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;

Re: before two weeks/Gabriella and Nathaniel;