Nathaniel West

- Нека ви представя, подсъдимия Натаниел Уест, обвинен за варварското убийство на семейството му. Прострелял е майка си и баща си в главата, а след това е накълцал и двете тела на четири големи парчета и ги е сложил във ваната. Отсякъл е главите на четиримата му братя, а след това ги е разпорил. Трите си сестри - удушил с найлонови пликове и поставил на масата. И цялата тази сцена заснел с мобилния си телефон, който бе намерен до разпорените му братя в кухнята - адвокатката говореше, а той я гледаше и слушаше отегчено. Кога ли щяха да разберат, че дори и да го осъдят да влезе в затвора, нямаше да го направи. Най - вероятно щяха да кажат, че е виновен затова може би просто трябваше да си признае и всичко да приключи.
- Зарежете глупостите, не е евентуално варварство, по – скоро реално. Знаете ли – убих ги и само какво удоволствие ми достави, по – хубаво от оргазъма, не е за вярване нали!? И тази „сцена” както я наричате е постановка на семейната вечеря, последната семейна вечеря. Мислех, че с пликове на главата, роднините ми ще изглеждат доста по – добре, да си признаем не носят особено хубави черти, взели са само негативното от родителите ми, но има ли значение, вече всички са на по – лошо място ... да се надяваме. – проговори обвиняемият, със същата досата демонстрирайки в гласа си. Беше отегчен искаше, вече да се свършва. Натаниел се изправи, като най – демонстративно излезе от определеното по принцип за обвиняеми и свидетели място, насочвайки се право към това на съдята, вземайки чукчето му той затропа.
- Виновен, виновен, виновен. Отсъден съм за виновен. Нека не отлагаме това което предстои да се случи, обещавам, че ще ни бъде забавно... – той се подсмихна, като с един малък жест взе пистолет, който бе поставен под бюрото на съдята. Беше със заглушител, той застреля полицаите в залата, след което един от куршумите запрати право в главата на „Негова Чест”, предизвиквайки паника в стаята. Сега какво щеше да се измъкне в суматохата? О, не! И да остави всички тези невинни хора – живи? Но как можеше да го направи, та това си беше недопустимо. Истината беше, че Натаниел или по – скоро неговите дружки бяха минали по – рано от тук. Те бяха тези които поставиха пистолета тук, те бяха и тези, които напълниха стаята с експлозиви, такива експлозиви които щяха да се активират от мобилният му телефон, който бе връчил на своя адвокат. За съжаление точно в този момент адвокатът му бе претърпял инцидент с огнестрелно оръжие... горкият той.
Той взе телефона излизайки от задният изход, там където нямаше репортери, нямаше да има доказателства, той щеше да умре, заедно с всички останали и никой нямаше да намери никой, защото всеки щеше да е мъртъв. Обгорен.

„682569” той набра кода на телефона, отдалечи се, вече бе далеч, но същевременно достатъчно близо, за да може да наблюдава как всичко рухва. Натисна „окей” и видя. Цялата съдебна катедра се взриви. Пушек, пламъци, агонизиращи писъци, сирени приближаващи. Всички умираха, а той вече беше мъртъв, поне за останалият свят – Натаниел Уест беше мъртъв, макар и да бе по – жив от всякога.

Шест години по - късно Натаниел е забелязан в лагера Тривиум. Лидер на Безделниците. Кой би предположил, че точно той щеше да стане лидер? Така явно му бе предвидила съдбата. Но само и единствено той знаеше причината да стои на този пост беше благодарение на него...

Одобрен си. Добре дошъл. ^^