Log in

I forgot my password

Latest topics
» Отсъствия
Wed Sep 16, 2015 7:02 pm by Reeve

» Болницата
Mon Sep 14, 2015 9:21 pm by Reeve

» Sean & Talia
Mon Sep 14, 2015 5:28 pm by Sean.

» Sean and Katherine
Mon Sep 14, 2015 5:28 pm by Katherine;

» Гласувайте за нас.
Mon Sep 14, 2015 1:42 pm by Raven

» before two weeks/Gabriella and Nathaniel;
Sun Sep 13, 2015 9:02 am by Gabriella.

» Търся си другарче за РП
Sat Sep 12, 2015 8:44 pm by nathaniel.

» Търся си всичко останало
Sat Sep 12, 2015 6:23 pm by nathaniel.

» It's not my fault that you are suronded by idiots|Gabriella&Katherine
Sat Sep 12, 2015 1:11 pm by Katherine;

Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 46 on Wed Sep 09, 2015 10:44 pm

Шейн Хътчерсън

View previous topic View next topic Go down

Шейн Хътчерсън

Post by shane.. on Fri Sep 11, 2015 8:36 pm

Шейн Хътчерсън // 28 // Креативни // Тривиум // Писател // Daniel Gillies

— Схващам мисълта ти, Шейн. Искаше ми се да я бе изразил ясно в самото начало. Просто ще трябва да ги разкараме, когато дойдат за погребението.
Шейн въздъхна:
— Как? — рече той, изразявайки с тази единствена дума цялата сложност на въпроса и питайки се дали сестра му наистина е глупачка или само се държи като такава.
Как щяха да го направят? Та те не бяха просто мама и татко, които работеха зад някой бар или магазин, или нещо дребно, което бързо щеше да изчезне от проклетите мозъци на хората. Ставаше въпрос за двама художници, които всички познаваха, за съжаление, но и щастие, защото иначе нямаше да има къде да живеят и всички онези дребни простотии, без които хората смятаха, че не можеха да живеят.
- Хайде, идвай - рече той и я прегърна.
Знаеше, че я боли, макар че тя се опитваше да не го показва. Кого заблуждаваше? Шейн можеше да бъде нещастник, който само се чудеше къде да си завре оная работа, но тя беше неговата слабост и я познаваше, познаваше и себе си. И на него му бе тежко, макар че и той го прикриваше. Не беше нужно да се правят на безчувствени, когато и двама изпитваха силна болка, която знаеха, че ще отмине.
- Знаеш, че не бива да го криеш, нали? Можеш да плачеш. Тук съм само аз - каза и преметна кичура коса, който се бе появил пред очите й.
Силните му ръце не я пускаха. Искаше да й покаже, че в тази битка не е сама, че не трябва да се плаши от това, което предстои, колкото и тежко да беше то. А под това имаше предвид погребението. Тя ясно заяви, че ще ги отпрати, но и двамата знаеха, че имаше хора, които бяха пътували от края на света, за да почетат смъртта на двамата, които наскоро се разделиха с живота си. Щеше да й е гадно ... да това е думата, която се върти в главата ми. Щеше да й е гадно и на нея, и на него. Щяха да слушат фалшивите им думи, да виждат фалшивите им тъжни гримаси, но вече нямаха избор. Трябваше. Беше време, време да се сбогуват. Време сестра му да се сбогува с тях. Шейн отдавна беше приключил с тях, а и не се занимаваше с мъртви. Те го плашеха. Беше му по - добре без тях. Хвана нежно ръката й и я поведе към мястото, на което щяха да ги закопаят.
- Скъпа, престани - каза той, когато без да иска видя сълзите й. - Не се побърквай. Знаеш, че всеки умира. Това беше техният край. Не се измъчвай. Всичко ще бъде наред. Животът продължава и без тях. Знам, че ги обичаше, но не можеш вечно да живееш в миналото. Всичко свърши, скъпа. Това беше. Сега трябва да се съвземеш, да продължиш напред - грижовната му ръка се спусна по лицето му и изтри сълзите й, които не спираха. - Времето ти изтича. Не го хаби така ... трябва винаги да си щастлива, да се смееш, да се усмихваш, дори и да не искаш, защото това, скъпа, е животът - продължаваше да трие сълзите й.
Защо го правеше? Какъв беше смисълът? Какво щеше да спечели, когато не спираше да плаче? Само губеше ... губеше ценно време. Губеше всичко, което трябваше да пази. И тя беше голяма глупачка, но не можеше да направи нищо за нея. Тя бе избрала пътя си - този на страданията, на болката. Не искаше да вникне в другия свят, в по - добрия. Имаше и такъв, но не допускаше на Шейн да й го показва, а той искаше. Искаше тя да знае, че винаги всичко може да е наред, че може да живее добре и без да се обвинява. Все пак не ги беше убила тя. Имаше си човек, който беше свършил тая работа. Онзи идиот, който успяха да вкарат в затвора и Шейн щеше да направи всичко, за да не го изкарват, защото колкото и да не му пукаше искаше да не трови живота и на другите. Все едно си нямаха проблеми, че да им натресе някоя бърза смърт на някой близък.
- Не искам да оставам повече тук. Пусни ме! - почти заповяда момичето и Шейн я пусна.
Щеше да я остави сама да реши какво иска. Все пак това беше правилното решение. Така щеше да се научи, щеше да получи урок, който никога нямаше да забрави. Щеше да се научи да живее, освен ако не се самоубиеше, което се надяваше да не се случи.
Шейн направи крачка назад, а малко по - късно още няколко, обърна се и продължи по пътеката, която го водеше към колата му. Нямаше намерение да чака хората, които щяха да бъдат част от този празник за мъртвите. Знаеше, че има двама, трима близки, които щяха да свършат тяхната работа. Истината беше, че след този ден не чу нищо за нея. Дори не знаеше къде е, дали е жива, мъртва, но за него вече нямаше значение. В мига, в който се качи в тази кола, взе решението, че нямаше да се върне повече назад. Нямаше да поглежда към миналото, нямаше да гледа към изгубеното, щеше да приеме на сериозно съвета, който й беше дал. Надяваше се и тя да е направила същото, да е не е забравила думите му, да е дала нов старт на живота си, защото не искаше да свършва полужива надрусана или пияна в някоя канавка, както често се случваше с тези, които си мислеха, че една смърт води до края на всичко.
avatar
shane..

Posts : 1
Join date : 2015-09-11

View user profile

Back to top Go down

Re: Шейн Хътчерсън

Post by Raven on Fri Sep 11, 2015 8:40 pm

Одобрен си. Добре дошъл и приятно прекарване. ^^

_________________

Sacrifice


Tell me you, will hold me in the golden afterlife. You don't have to die alone tonight. I will find you in a burning sky. Where the ashes rain in your mind.-----
avatar
Raven

Posts : 172
Join date : 2012-12-05
Age : 20

View user profile http://nosecondchance.bulgarianforum.net

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum