We have the chance to survive but there is no second chances!
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Log in

I forgot my password

Latest topics
» Отсъствия
Бар Icon_minitimeWed Sep 16, 2015 7:02 pm by Reeve

» Болницата
Бар Icon_minitimeMon Sep 14, 2015 9:21 pm by Reeve

» Sean & Talia
Бар Icon_minitimeMon Sep 14, 2015 5:28 pm by Sean.

» Sean and Katherine
Бар Icon_minitimeMon Sep 14, 2015 5:28 pm by Katherine;

» Гласувайте за нас.
Бар Icon_minitimeMon Sep 14, 2015 1:42 pm by Raven

» before two weeks/Gabriella and Nathaniel;
Бар Icon_minitimeSun Sep 13, 2015 9:02 am by Gabriella.

» Търся си другарче за РП
Бар Icon_minitimeSat Sep 12, 2015 8:44 pm by nathaniel.

» Търся си всичко останало
Бар Icon_minitimeSat Sep 12, 2015 6:23 pm by nathaniel.

» It's not my fault that you are suronded by idiots|Gabriella&Katherine
Бар Icon_minitimeSat Sep 12, 2015 1:11 pm by Katherine;

Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 46 on Wed Sep 09, 2015 10:44 pm

Бар

3 posters

Go down

Бар Empty Бар

Post by Raven Mon Sep 07, 2015 5:08 pm

.
Raven
Raven

Posts : 172
Join date : 2012-12-05
Age : 26

https://nosecondchance.rpg-board.net

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Thu Sep 10, 2015 6:19 pm

- Колко часа е? - изкрещя Рийв, когато в палатката й влезе Раян.
Когато направи опит да се изправи главата й се сблъска с неговата.
- Ахх - каза през зъби момичето и му хвърли няколко заплашителни погледа. - Сега идвам - осведоми го, при което той се изнесе от палатката. - Колко часа е? - зададе за пореден път този въпрос, но този път на себе си.
Сигурно беше късно. Нямаше представа колко, но беше тъмно, което беше сигурен знак за това, че не е като да се събуди сутрин рано. Извади телефона от чантата си. Изписаните цифри, които лежаха по средата на екрана му показваха един и половина. Кой знае какво трябваше да прави сега ... дано да беше нещо дребно, като кавга между някой от войните. С тях можеше да се оправи ... някак си, защото имаха поне малко респект към нея, макар че я смятаха за доста крехка и невинна в началото. Все пак не всеки може да приеме, че трябва да го ''управлява'' жена, а според повечето момиче, което не беше толкова глупаво, колкото изглеждаше. Не и през цялото време. Върна телефона в чантата и облече черния потник и черния панталон, с който я задължаваха да ходи, а след това бързо се изниза от палатката.
- Косата ти е ужасна - заяви Раян, когато тя излезе.
- Знаеш ли колко е часа? - каза раздразнено брюнетката и поклати неодобрително глава. - Какво е станало? - попита, като успя да усети проклетата болка в главата, която беше кратка, но болезнена.
- При безделниците е има ...
- Ясно - прекъсна го. - Колко човека сме?
Пръстите на ръката му, която размаха пред очите й показваха пет, което на нея й се стори крайно недостатъчно. Макар че не знаеше за какво става на въпрос. Продължаваше да се надява на това, че е нещо малко, което ще се отстрани бързо като проблем. Когато се събраха ги подкани да вървят по - бързо, като този път остави Раян да води, защото нямаше представа накъде отиват, а и не се интересуваше. Не особено. Краката им бързо успяха да ги отведоха до мястото, на което трябваше и на което често се случваха всички тези глупости, които тези нещастници правеха.
- Сигурна ли си, че искаш да влезеш? - попита я и я погледна сякаш щеше да види кой знае какво.
Отвори вратата на бара и пред нея се разигра сцената на бой, жесток бой. Поне това можеше да прочете по разкървавените лица на тези, които се бяха сбили. Проблемът не беше в тях ... а в тези, които се забавляваха на това. С учудване установи, че бе единствената жена в този момент. Направи няколко крачки напред, а след нея изведнъж влязоха и другите войни.
- Знаете какво да правите - каза и с поглед обиколи помещението. - Пак ли ти? - попита, когато видя Шон, лидерът на тези отрепки. - Какво значи това? - попита, когато успя да се добре до него.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Thu Sep 10, 2015 6:40 pm

-Ти уби Линда!-Ръката на Андрю се сви в умрюк, врязвайки се в лицето на Шон. Той се залюля леко, но успя да запази равновесие, реагирайки на ситуацията. Думите на момчето се забиха в сърцето на Денвърс като хиляди малки иглички, но той не показа това, запазвайки студеното и твърде типично за него изражение на лицето си.
-Не си на себе си! -Повиши тон и кимна на хората зад него в знак да обуздаят момчето, защото ако се наложеше сам да се разправи с него това никак нямаше да свърши добре.
-Изобщо не заслужаваш да си лидер, чудовище такова!- Ръката на момчето полетя към Шон отново, но момчетата успяха да го хванат и дръпнат, преди отново да се е стоварила връз Денвърс.
-Изведете го! -Със заповеднически тон изкрещя синеокото момче, което едвам не се сдържаше да изгуби контрол и да направи надувкото на пух и прах. Мисълта за смъртта на сестра му никога не му даваше мира, а най-добрият й приятел явно не знаеше, че никак не е добре да слагаш сол в раните на някой, който може да ти очерни живота. За жалост обаче русокосия младеж успя да избълва още няколко обидни думи по адрес на Шон и момчетата, които бяха изключително верни на Лидера си не се сдържаха да се нахвърлят на пияния смешник. Той бързо получи няколко юмрука в лицето и се строполи на пода.
-Спрете!- Думите на Денвърс обаче заглънаха из разярените викове на тълпата. Преди да успее дори да стигне до края на залата, където се разиграваше случката, сякаш вълна от агресия го заля и купона се превърна в масов бой. Всеки удряше някой около себе си, нахвърляха се един на друг и изобщо не слушаха ядосаните крясъци на Денвърс.
Той успя да си спечели няколко юмрука, които отнесе лицето му, раздразвайки го още повече.
Знаеше, че Войните веднага ще се притекат на "помощ" и госпожица Рийв ще му направи проблем както винаги. Това момиче винаги беше ядосано заради нещо и Шон никак не обичаше да се разправя с нея, макар и агресивността, която понякога да лъхаше от нея да му харесваше по някакъв странен начин.
Едвам успя да мигне и брюнетката се появи пред него, искайки обяснение.
-Не пак, отново!- Ядна, дяволите усмивка се появи на устните на Денвърс и той избърса кръвта по лицето си с опакото на ръката си. -Вместо да задаваш въпроси, ми помогни да го спра по-скоро,а?-С думите си спечели един злобен поглед, на който отвърна с многозначителна усмивка.
-Спрете, по дяволите!-изкрещя най-накрая напълно изгубил контрол над гнева си.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Thu Sep 10, 2015 7:39 pm

Неволното изражение се появи на лицето й. Наистина знаеше как да й скапе настроението. Ако можеше щеше да го пребие, но изглежда, добре го бяха наредели. Нямаше нужда и тя да се включва, но и да се включеше пак нямаше да направи нищо, защото той беше мъж и по всичко личеше, много по силен от нея физически. За това и нямаше намерение да му направи нищо, макар че можеше, но за какво да се занимава с него? По - добре щеше да е за него, за нея, ако останеше да гние при тези идиоти ... добре, че не си избра това място. Щеше тотално да пропадне. И без това и тя беше развалина. Цяло чудо беше, че успя да убеди предишния лидер да я обяви за своя наследничка. Всъщност вината за това беше изцяло нейна. Тя жадуваше за власт. Обожаваше я. Щеше да направи всичко, за да я притежава цялата и никой не можеше да я спре, не и сега, когато вече бе получила част от нея. А как искаше да държи всичко в ръцете си, беше толкова вълнуващо, толкова желано от нея. Хубаво беше, че не бе толкова глупачка, за да сподели мислите си с някого, защото иначе трябваше да я убият.
- Хубаво - каза и се обърна към талпата, която нейните хора се опитваха да разтърват. - Какво си направил, за Бога!! - почти изкрещя.
Сега трябваше всичко сама да оправя ... знаеше си, че ще трябват повече хора. Защо ги бе послушала? Какво знаеха те? Защо изобщо не остави Раян да довърши. Тя беше виновна. Поне щяха да се отърват от тези за известно време. Щеше да ги вкара в затвора. Нямаше нужда из окръга да обикалят напълно лишени от разум пияници, готови да пребият всеки. Какво им беше това? Детска игра? О, не. Нямаше да стане. Някои от мъжете се обърнаха към тях. Част от тях си продължиха работата, каквато и да беше тя, други двама обаче се приближаха към тях. Единият от тях успя да стовари ръката си върху лицето й и тя почти не падна, но беше пиян, което й позволи да го спъне и той се намери на земята.
- Изкарай ги от бара и гледай да не правят повече бели - каза му, като изобщо не се поинтересува от това какво се случваше с него.
Трябваха й още хора, но си бе оставила телефона и сега нямаше никакъв, ама никакъв избор. Щяха да се справят и сами. Повечето просто се забавляваха на това, което виждаха и щяха да получат предупреждение и ако имаше късмет повечето щяха да са зад решетките. Огледа отново помещението, което беше огромно. Забеляза и това, че имаше такива, които бяха сериозно ранени и повалени на пода, което беше добре, защото не представляваха сериозна заплаха. Един от войните започна да ги изкарва извън бара, друг викаше подкрепление, а Рийв отиде при Раян и другите двама, за да им помогне, доколкото беше възможно. Някакъв напълно побъркал се ги замери с някаква бутилка, очевидно от уиски, която уцели главата й. Изобщо нямаше късмет. Болката се увеличи, но въпреки това стисна зъби, не искаше да показва слабост. Доближи се до мъжа, който хвана ръцете й, тя го изрита в корема и той залитна към земята. Оставаше още малко. Поне така предполагаше. За щастие тук дойдоха още войни, което беше добре. Сега вече щяха да се оправят.. И така и беше, макар че другите бяха доста разочаровани, но не й пукаше. Трябваше да стане в един и половина заради тях. Нека им е зле.
- Всички, които имат повече от две предупреждения, в затвора - каза на Раян, а след това се обърна към недоволната си публика. - Млъквайте! Не искам да ви чувам, изобщо - крясъците й не успяха да ги надвикат, но някои успяха да доловят думите й и ги предадоха нататък.
О, щеше да им стана много, ама много зле. Съвсем скоро. Глупаци ... какво си мислеха? Че щеше да остави всичко просто така? В никакъв случай.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Thu Sep 10, 2015 8:08 pm

Шон знаеше, че този път никак няма да му се размине. Неприятностите, които щеше да си има стъжниха положението му още повече. Някакво момче замахна със счупеното гърло на бутилка към Денвърс, но за щастие той успя да реагира бързо и стъклото се вряза единствено и само в дланта му.
Повечето от хората му бяха успели да чуят виковете им, неговият и този на Рийв, и положението започва да утихва. Все пак обаче той бе повече от сигурен, че голяма част от хората му ще свършат в затвора. Кои за тази нощ, кои за по-дълго. Все пак Рийв нямаше да пропусне шанса да се позабавлявала със сгафилите и за жалост този път това бяха хората на Денвърс.
Днес за първи път от начало на лидерството му хората му забъркваха такова мазало. Да, на Рийв й се бе налагало да ги посещава и други пъти, но размерите на това събитие "биеха" всички досегашни.
Имайки в предвид колко трудно се бе разправил с разгневеното момиче предишните пъти, сега щеше да е истинско чудо ако тя не скочи и не му откъсне главата.
Разбра колко лошо е този път, щом видя онзи рядко срещан гневен пламък в очите на красавицата, която за миг се озова пред него в началото.
Разговорите между Денвърс и Лидерката на Войните никога не завършваха добре. Често той я побъркваше със сарказма си, а тя с остроумието и ината си и така един от двамата изхвърчаше от стаята и не се връщаше повече до следващия път, в който им се наложеше да проведат подобен разговор.
Тя си мислеше, че познава Шон и хайката му. Определяше го като безрасъден самохвалко, който не знае какво ги върши, но истината бе, че момичето изобщо не бе запознато с Шон Денвърс и то поради простата причина, че той винаги носеше различна маска пред различните хора. Никой нямаше честта да се запознае с истинската му същност и хората го виждаха такъв, какъвто той искаше да бъде видян. Сините очи на Денвърс бяха ледено студени при всеки разговор, който водеше. Сякаш можеше да видиш снежинки прехвърчащи из ирисите на момчето, които заплашват да се вледенят и пропукат пред очите ти. Той бе пълната противоположност на Рийв, защото в нейните очи грееше огън. Да, вярно, че често пламъчето, което се появяваше по време на разговорите им бе породено от гняв, но това само показваше какви противоположности са двамата и може би именно заради това те бяха в постоянни кавги.
Всичко се утиши и с уверени стъпки и ядосан поглед, Шон тръгна в посока Рийв. Докато вървеше за миг му се прииска боят да не бе свършвал, само защото знаеше, че няколко юмрука в лицето не бяха толкова зле, колкото разговор с ядосаното момиче.
-Предполагам сега ще искаш да си поговорим, а?- Вече наясно с процедурата заговори той, заставайки пред Рийв.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Thu Sep 10, 2015 8:34 pm

Рийд излезе от сградата. Не можеше да понася мириса на алкохол, че и цигари. Просто я побъркваха, което изобщо не беше добре, но нямаше избор. Беше заобиколена от тъпаци и трябваше да търпи целия този ужас. А като си помислеше за това, че сега трябваше да даде заповед за затварянето на тези й ставаше още по - зле. Но нямаше избор. И с тях трябваше да се справи, някак си. Понякога си мислкеше, че трябва да бъдат избити, но това щеше да й донесе лоша слава. И без това доста не я харесваха, не й трябваха повече ... врагове, ако така можеше да го нарече. Тя беше Гадната Близначка. Винаги е била и винаги щеше да си остане. Поне не я свързваха по нищо с Рейвън. Мразеше да откриват прилики в тях. Единственото общо беше майката, бащата и лицата им, но приликата стигаше дотук.
Момичето залитна и почти не падна. Чувстваше се като някоя пияница. Зрението й се замъгляваше. Мозъкът й едва работеше. Чуваше някакви гласове, но не можеше да се концентрира нито върху единия глас, нито върху другия. Някаква фигура се изпречи на пътя й, но изобщо не я отрази. Май беше един от войните, който се опита да я докосне, но тя моментално се осъзна и всичката болка, която изпитваше се разкара и заяви, че може да се справи и сама.
Не искаше да знае как изглежда, но успя да открие отръжението си в един от черните прозорци на бара. Едва долови образа си, защото тук беше доста тъмно и мястото едва се осветяваше от една от лампите. Успя да забележи раната, която се беше появила на главата й ... сигурно беше от бутилката. Щеше и с това да се справи. Обърна се с цел да види с какво може да помогне, но точно в този момент Шон се появи пред нея. Пое си дълбоко въздух, за миг затвори очите си, за да се успокои, защото наистина това момченце я изнервяше.
- Ще искам, да - каза и точно в този миг отвори очи и го погледна. - Обяснявай! - почти му заповяда, като в гласа й можеше да се долови известна доза гняв, но се опитваше да го държи далеч, наистина.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Thu Sep 10, 2015 8:55 pm

Шон едвам не изръмжа на среща й, както всъщност му идваше да направи, притискайки силно очи. Мразеше да дава обяснения на когото и да било или пък някой да се държи толкова заповеднически с него. Ясно бе, че нямаше да каже истината на Рийв. Не искаше да споменава сестра си, пък камо ли да обяснява как разговорът за нея е бил причината за това недоразумение. Очите му се стрелнаха към Рийв, оглеждайки я добре, забелязвайки кръвта стичаща се по лицето й.
-Знам, че изгаряш да ми прочетеш поредната лекция, но мисля ,че ще е по-добре първо да се погрижим за това..-ръката му съвсем леко се стрелна към лицето й и избърса струйката кръв.-И без това се очертава дълга нощ..-Пък и така щеше да си спечели време, за да измисли лъжата, с която щеше да заблуди красивата брюнетка. -И да, знам, че "можеш да се справиш и сама"..-побърза да я прекъсне преди да е започнала да се обяснява..-Но тъкмо ще се успокоим..-Рийв бе съгласна с думите му, което се случваше изключително рядко и така двамата се отправиха към офиса на Денвърс като преди това момичето даде няколко бързи заръки на хората си.
-Опитах се да го предотвратя..-подхвана, протягайки се към горния рафт, от който свали малка аптечка. Той я разопакова, но вътре откри само няколко лепенки. Шон отиде до един от шкафовете и измъкна бутилка водка, която щеше да послужи за перфектен дензифектант.
-Нима ще пиеш сега? - Едва не изкрещя Рийв, а Денвърс се обърна към момчието с многозначителна усмивка на уста.
-Защо не?! - Тя ококори очи, но преди да е казала нещо, той успя да я успокои. -Шегувам се!-подхвърли той и гърлен смях се откъсна от устните му.-Ще го използваме, за да почистим раната. -Първоначално Рийв пое инициативата и реши, че сама ще се погрижи за нараняването, но след като в офиса нямаше огледало, тя изобщо не виждаше какво върши. -По-добре дай на мен!- Шон пое памука и почисти раната, а след това залепи лепенка отгоре й. -Някой обиди едно от момчетата, той го удари и след това всички се нахвърлиха отгоре им..-избягваше погледа й, защото не искаше да бъде уловен в лъжа, говореше с равен и вече уравновесен тон..-Опитах се да ги спра, но вместо това нещата се влошиха и така се озовахме в това положение. -Завърши набързо, надявайки се, че Рийв ще се върже на версията му и няма да задава много излишни въпроси. -Надявам се да няма големи последствия за мен и хората ми..-Опитваше се да бъде максимално мил, защото знаеше, че в момента можеше да удвои и дори утрои гнева на красавицата, а това нямаше да му бъде от никаква полза.
Дълбока въздишка се откъсна от устните му и пръста му докосна порязната рана от едната страна на лицето му, а лек съскащ звук се изтръгна от устните му, знак за болката, която бе изпитал.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Fri Sep 11, 2015 8:38 am

Не разбираше от шеги. Не ... изобщо. Беше сериозна. В почти всяко отношение. Така беше научена и щеше да продължи да държи на начина, по който беше възпитана. Все пак това се очакваше от войните. Да бъдат такива. Гадняри ... да, за такива ги имаше тя. Бяха гадни ... повечето и това й харесваше. Затова избра тази общност. Подхождаше й. Преди и тя беше като Шон и другите. Но не това беше смисълът. Не това беше онова, за което се бореше, а то беше уважение, което понякога си мислеше, че тези не притежаваха. Затова беше войн. Имаше неща, които не й харесваха в тях, но сама бе избрала това си място и вече дори не забелязваше тези дребни неща, които толкова я вбесяваха. Но Шон ... той беше напълно различно нещо. С него не можеше да свикне ... все още. Надяваше се това да се случи преди да е решила да го убие от нерви.
- Опитът, явно, не е бил достатъчен. Трябвало е да се постараеш повече, не мислиш ли? Принуждаваш ме да ги затворя, Шон. Надявам се, че си наясно с това, че това, което се случи изобщо не беше нормално. Знаеш и че говори лошо за лагера, а това не трябва да го позволяваме. Ние трябва да направим този лагер по - добро място, а не да съсипем всичко, което досега са успели да изградят тези преди нас. Нямам представа как звучи това в главата ти, но се опитай, моля те, да ме разбереш. Случва се за втори път този месец. И ти трябва да направиш нещо, защото аз не мога. Правото ми стига дотук. Не искам да вкарам в затвора всички от общността ти, защото тогава губим ние. Всички тези, които трябва да държим нещата в ред - говореше спокойно, стоеше в една и съща поза, за да не прекъсва работата върху раната й.
Изведнъж реши да смени тактиката. Може би не трябваше да играе срещу него. Трябваше да го привлече на своя страна, ако това изобщо беше възможно. Все пак щеше да опита. Може би, ако си бяха поне малко ... приятели, колкото и да не й се искаше, щеше да предотврати част от нередните неща, които се случваха из лагера последната година.
След толкова много време успя да забележи раната му. Изглеждаше дълбока, което я стресна, но не го показа или поне се опита да направи така, че да остане незабелязано.
- Защо? Да стане по - зле ли искаш? - попита, когато видя как докосва раната си.
Истината беше, че не искаше да му бъде длъжница затова, че й бе помогнал. Затова сега тя щеше да направи нещо за него и всичко щеше да си бъде така, както трябваше. Не, тя не трябваше да му дължи нищо, каквото и да е било. Взе водката и памука и бавно, и нежно почисти раната му. Щом беше започнала да играе, щеше да го прави докато не реши, че не може да направи повече по въпроса.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Fri Sep 11, 2015 9:04 am

Шон сбърчи вежди, стискайки очи в гримаса, причинена от щипещата болка, която пареше по лицето му. Не стига това, но и главата му като цяло щеше да се пръсне, можеше да си представи как пулсира като тази на някой анимационен герой.
По думи й той осъзна, че далеч не му вярваше. Сигурно смяташе, че той се наслаждава на подобни побойща и насърчава хората около него да се опитват да го убият с бутилка 50 годишно уиски.
-Трудно е един човек да се справи сам със сто пияни и безрасъдни мъже, които се размятат насам натам!-В тонът му се четеше раздразнение и дори лека нишка гняв, но той побърза да се успокои като още една въздишка се откъсна от устните му. -Достатъчно! -Ръката му улови нейната за китката и я отдръпна от лицето си.
-Не е нужно да ги вкарваш в затвора..-Той щеше да се погрижи за случилото се. Може би просто общността се нуждаеше от промяна на правилата, защото старите изобщо не действаха над младото поколение. -Ще се погрижа и ще обновя системата с всички правила, ще направя всичко възможно, за да не се налага да се будиш повече в един през нощта. -Каза го като лека половинчата усмивка се появи на устните му. Радваше се, че тя се бе вързала на версията му и не започна да го разпитва повече, задълбавайки в тема, от която той се страхуваше. Да, ако имаше едно единствено нещо,което засядаше в гърлото на Денвърс, то то бе свързано с Линда.
-Не се случва често да се съглася с теб, но ще призная, че този път си права относно лагера. -Той самият работеше по подобряването на качеството на живота още с заемането на длъжността си. Да, за сега нямаше напредък, но големите промени имат нужда от повече време. Бе наясно, че не може да спре купоните, но поне можеше да намери начин да поеме контрол над тях и случващото се по време на провеждането им. До сега безделниците само се занимаваха с дрога, алкохол и трошене на издигнатото, но Шон знаеше, че те имат потенциал да постигнат нещо повече. Дори може би ако той и Рийв успееха да се сработят имаха по-голям шанс да изпълнят това, което искат за общностите и лагера.
-Имай търпение, нужно ми е само малко време, за да утвърдя нови идеали и правила измежду членовете на общността. Ще се радвам ако през това време обаче, войните ти не избият хората, които трябва да управлявам!-Прокара ръка през косата си и се подпря на махагоновото бюро, вглеждайки се за миг в момичето пред него. Странно как малката промяна в отношенията им можеше да го накара да погледна с други очи на красавицата. Да, тя определено бе красива, дори със следите от кръв по лицето и косата си. И все пак той я видя с тези очи само за миг и нито секунда повече, защото осъзна, че няма правото да я гледа така, между тях никога нищо нямаше да се получи.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Fri Sep 11, 2015 9:35 am

Слушаше Шон и се опитваше да се фокусира само върху него, като попиваше всяка една негова дума. Слушаше го внимателно или поне опитваше. Цялата неуравновесеност в този момент се дължеше на болката в главата й, която я изкарваше извън съзнанието й понякога и я унасяше. Не беше я изпитала, когато бутилката се срещна с лицето й. Или поне бе я усети веднага, а така щеше да й е много по - лесно, ако я болеше тогава, а сега не, защото разговорът им изобщо не приличаше на предишните, в които през по - голяма част от времето му крещеше за това колко е некадърен.
- Разбира се - каза и отново достигна онази дистанция, която държаха преди да си оказват първа помощ. - Проблемът е, че нищо не е лесно - гласчето в главата й се обади и изкрещя в съзнанието й, което й напомни, че главата продължаваше да я боли.
Затова отново се съсредоточи върху Шон. Така поне изпитваше по - малка болка.
- Колко? - попита, когато успя да го изслуша.
Колко време щеше да му е нужно, за да оправи всичко? Не разбираше. При всичките им срещи й казваше как щял да направи нещо, но резултат - никакъв. Как можеше да му вярва, че наистина ще направи нещо? И все пак прикри недоверието в гласа си със спокойствието си, но и да го криеше и да не го криеше, беше сигурна, че и двамата не си вярваха. Точно това беше целта й в момента. Да го накара да й вярва ... надяваше се, че така щеше да ускори процеса по работата му, защото понякога наистина си мислеше, че всичките тези глупости, които се случват тук, са напълно умишлени, а на нея това хич не й допадаше.
- Знаеш, че няма да ги убият. Няколко рани са нищо пред няколко жертви на смъртта - каза и гласът й отново зае предишната си позиция, която се опитваше да потуши раздразнението й. - Трябва да съм идиотка, за да го позволя - все едно не беше - довърши в главата си.
Не отделяше очи от него, следеше абсолютно всичко, което се случваше в този момент и се стараеше да го запомни, защото този разговор беше не само смислен, но и важен за нея, а по думите му и за него, в което искрено се надяваше.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Fri Sep 11, 2015 12:30 pm

Знаеше, че тя не му вярва, все пак далеч не бе единствената тук. Понякога се чудеше как е спечелил доверието на собствените си хора..Или те му го гласуваха само защото бяха длъжни да го правят?!
-Знам, че не го казвам за първи път..-Как да продължи? Каквото и да кажеше нямаше да има полза. Може би трябваше да й обясни плана му за действие, за да успее поне малко да подсигури времето, което искаше. -..След два дни има съвет с приближените ми, на който ще бъде предложен нов законови ред. Ще се радвам ако присъстваш на него като представител на Общността си. Всъщност се надявах и да работим заедно. Една от клаузите дава правомощието на хората ти да залавят и поставят зад решетките всеки, който наруши законите....Не съм вярвал, че някога ще го кажа, но ако намерим начин да работим заедно ще подобрим положението в лагера. -От няколко дни това предложение към Рийв се въртеше в главата му. Само дето се надяваше, че ще успее да го изрече на някоя делова среща в бизнес сградата, а не в офиса на затънтен бар след дълга и неприятна разправия. Не бе нужно да сливат общностите, защото това щеше да даде началото на редица бунтове - не бе възможно и позволено, но ако намираха допирни точки между двете общности, свързани със законодателството, то това можеше да доведе до много по-лек, мирен и приятен живот и Шон бе абсолютно сигурен в това.
След смъртта на Линда той искаше да промени общността напълно. Бе разбрал, че живота, който всички тук водят само ще доведе до повече беди и смъртни случай. Когато старите поколения били на власт, всеки знаел мярката си и подобни купони като този никога не се случвали. Шон бе напълно наясно и с факта, че репутацията му и уважението на другите към него страдат от всичките тези сплетни. Явно трябваше да се стигне до смърт, за да осъзнаят всички до къде е стигнала общността и как това не може да продължава повече. В момента Денвърс бе свалил маските, защото знаеше колко сериозен разговор водеше в момента. Споделяше най-чистите си намерения, защото не искаше участта на Линда да сполети още хора.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Fri Sep 11, 2015 4:47 pm

За пореден път си пое въздух. Това място я задушаваше. Надяваше се това да е краят на разговора им, защото не мислеше, че ще може да издържи, а и усещаше мириса на водка по тялото си, което я погнусяваше. Ноздрите й се изпълниха с уханието на алкохола и я накараха да сбръчка носа си, но не обърна внимание. Изобщо не беше в състояние да знае какви ги върши.
- Чудесно - каза, когато за пореден път го остави да довърши ... обикновено не го правеше, но сега ставаше въпрос за доброто на лагера, а тя искаше най - доброто за него.
Беше несигурен, което също я учудваше. Повече й харесваше, когато си крещяха. Тогава всичко изглеждаше много, ама много по - добре. Но беше хубаво, че поне днес можеха да са сериозни, поне за малко, макар че Рийв винаги беше сериозна, докато не беше толкова сигурна за него. Истината беше, че изобщо не го познаваше нито той нея. Може би затова имаха толкова много различия по между си, а може би и изобщо нямаха. Не знаеше, но и нямаше значение.
- В колко? - попита, като успя да разсее мислите си и отново се фокусира върху това, което я интересуваше.
Дано си струваше усилието да ходи, защото иначе някой щеше да изяде още шамари. Едва ли тези, които беше получил му стигаха.
- Добре - каза и за миг си помисли, че всичко е свършило, но все си мислеше, че забравя нещо затова и не помръдна ... очакваше той да й го каже, защото просто това чувство не я напускаше. - Къде? - попита, когато мозъкът й успя да й напомни това, което все още не знаеше, а трябваше.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Fri Sep 11, 2015 5:11 pm

-След два дни в четири след обяд, ще се проведе в главната бизнес сграда. Достъпът е ограничен, за това утре ще ти изпратя пропуск. -Всичко бе уточнено, за сега. Въпреки съгласието и на двамата и предстоящото заседание, никой не знаеше как народа ще приеме действията им и дали в крайна сметка плана на Денвърс ще проработи.
-Ако нямаш нищо против бих искал да дойда в управлението, за да проверя кои от хората ми са задържани, пък и съм сигурен, че обясненията ми ще са от необходимост за доклада. -Май това щяха да са последните формалности относно случилото се, но за жалост то не можеше да бъде заличено от умовете на участниците с един подпис на няколко листа.
-Нека проверим какво е положението там. -Ръката му махна съвсем леко към вратата. Той обаче се запъти към Рийв, застана на сантиметри от нея и се протегна за палтото, което стоеше зад нея. За секунди погледите им се пресекоха и в очите и на двамата се забеляза леко стъписване, но Шон бързо се отдалечи и двамата излязоха от помещението.
Навън положението бе утихнало, но въздухът носеше миризмата на засъхнала кръв и зловонното усещане за ярост и агресия. По улицата бяха останали само парчета от потрошените бутилки и миризма на изпаряващ се алкохол.
Денвърс закрачи напред, но не усети присъствието на Рийв около себе си и се обърна към момичето. Тя видимо не изглеждаше никак добре. Бе по-бледа от преди малко и заглеждайки се той забеляза, че трепери.
-Добре ли си? -Вятърът развя косата й, Шон се обърна и я наметна с палтото, което до преди малко държеше в ръцете си. -Можем да отидем до болницата за да те прегледат? -Чувстваше се виновен заради това, че в момента Рийв не се чувстваше и не изглеждаше добре.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Reeve Fri Sep 11, 2015 6:05 pm

- Да, добре - каза и с огромни усилия стана от стола.
Той вече беше навън, когато тя успя да се добере до вратата на бара. Едва се държеше на краката си. Имаше странното усещане, че щеше да се спъне и да влоши положението още повече.
- Хайде, Рийв ... стегни се - каза сама на себе си и се пусна от вратата, която беше нейната упора тези няколко секунди, в които се опитваше да се възстанови.
Сигурно беше заради шишето. Беше напълно нормално. Хвана се за главата с лявата си ръка, което сякаш й даде малко сили. Успя да се отлепи от стената и тръгна по Шон, който беше доста пред нея или поне така й се струваше, докато реално ги деляха някакви си пет метра. Напълно преодолимо разстояние за една здрава Рийв, но тази не беше. Отдавна не се бе чувствала толкова слаба. Не трябваше. Беше лидер на войните, макар че осъзнаваше факта, че бе най - обикновен човек и болката беше нещо нормално, но не искаше да я показва. Трябваше да се държи на ниво. Трябваше да бъде силна ... какъв пример иначе даваше?
- Какво? - попита, когато чу че казва нещо, но не разбра какво.
Усети как тялото й беше покрито с нещо, но изобщо не беше в състояние да разбере какво беше то. Дори не знаеше какво ставаше. Единственото нещо, в което можеше да бъде сигурно беше, че главата я болеше и усещаше треперене, а и от допира на Шон се обърка още повече и част от това треперене се превърна в някаква странна форма на удоволствие.
- Не, няма нужда. Добре съм - каза и се опита да направи крачка напред, но вместо това почти не падна върху Шон, като успя да се задържи, избирайки за своя опора раменете му.
Reeve
Reeve

Posts : 35
Join date : 2015-09-07

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sean. Fri Sep 11, 2015 9:37 pm

-Не, не си! -Шон я хвана за лактите, помагайки й да се задържи на краката си.-Не мисля, че сега е момента да се правиш на смела и издръжлива!-Спомена той, знаейки точно какво си мисли тя в момента.
Едната му ръка се плъзна по кръста й, подхващайки момичето, за да не прави толкова големи усилия докато върви. -Отиваме в болницата и изобщо няма да те слушам!-Рийв обаче нямаше сили дори да върви. Опита се да направи няколко крачки, защото не искаше да изглежда слаба, но щяха да стигнат след векове ако вървяха по този начин. Денвърс взе на ръце ранената красавица и с достатъчно бързи крачки се отправи към съседния паркинг, където бе колата му. Докато вървеше му се струваше, че Рийв е на косъм от това да изгуби съзнание, за това той постоянно говореше някакви неща, каквото му дойде на ум, за да не й позволява да заспи. Най-вероятно бе получила комоцио от удара, а подобна травма си бе доста опасна. Той я постави леко на предната седалка, след това заобиколи джипа, качи и потегли, карайки възможно най-бързо към Центъра.
-Рийв, стой будна!-Казваше от време на време като ту поглеждаше към нея, ту към пътя и светофарите. -Стой будна в противен случай няма да има кой да крещи по мен!-Оставаха само още няколко пресечки и Шон паркира възможно най-близо до входа. Той я пое отново на ръце и извика за помощ като няколко лекаря се притекоха бутайки носилка.
-Ние поемаме от тук! -Шон остана в чакалнята, отпусна се на един от столовете и зарови лице в ръцете си.Вината го изяждаше отвътре, знаейки, че той е причината Рийв да се намира тук в момента. Той притвори очи, стискайки ги силно и през съзнанието му минаха няколко ужасяващи спомена. Всичко тук му напомняше на Линда. Ситуацията бе същата, не можеше да направи нищо, за да помогне на момичето, а и в същото време бе виновен за случилото си. Дишането му се очести и той погледна ръцете си, които трепереха като земни плочи по време на земетресение. Момчето се изправи, прокарвайки ръце през косата си и отиде до близката кафе машина, надявайки се кофеина да успее да тушира нервността му. Знаеше, че положението на Рийв не е толкова застрашаващо живота й, но факта, че се бе намирал в същата ситуация и това бе най-голямата му травма само влошаваше положението.
Sean.
Sean.

Posts : 32
Join date : 2015-09-10

Back to top Go down

Бар Empty Re: Бар

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum